Откъде произлиза готическата субкултура?

Пънк, черно, Bauhaus и английски клубове от 80-те. Откъде всъщност произлиза готическата субкултура и какво я е накарало да оцелее до днес в толкова много различни форми?

Готическата субкултура израства от пост-пънка в края на 70-те и началото на 80-те години във Великобритания. Тя съчетава мрачна музикална естетика с характерен подход към облеклото, изкуството и идентичността. През следващите десетилетия се разклонява на десетки подстила и достига до съвсем нови поколения благодарение на интернет.

В тази статия ще намериш:

• как готикът се е оформял през отделните десетилетия и какво го е променяло
• какво всъщност изгражда готическата субкултурна идентичност
• дали готикът днес е все още субкултура, или нещо повече

Започваме.

Как готиката се развиваше през десетилетията?

80-те години: първите ясни модели в облеклото и музиката

Готиката като отделна субкултура започна да се оформя на границата между 70-те и 80-те години в Обединеното кралство, израствайки директно от пънк рока и пост-пънка. Групи като Bauhaus, Siouxsie and the Banshees и The Cure изграждаха звучене, което бързо доведе след себе си и конкретна визия.

В облеклото тогава доминираха черни, стегнати панталони, кожени якета, мрежести блузи, носени директно върху тялото или върху потник, масивни обувки и много сребърни бижута. Косата се оформяше нагоре, а грима беше изразителен, независимо от пола. Това беше стил, който излизаше от клубовете и концертите, не от модните списания.

Важно е да се помни, че тогавашната готическа мода в основите си се раждаше от това, което беше под ръка. Дрехите често се преработваха самостоятелно, режеха се, боядисваха се в черно или се комбинираха с неща, купени от секонд хенд магазини. Кожено яке с нитове можеше да струва стотинки, ако го намереш на бълха и сам го модифицираш. Този DIY дух беше тогава също толкова важен, колкото конкретните кройки. Бижутата от сребро или метал под формата на кръстове, халки и вериги се носеха в големи количества, често на няколко пръста едновременно или на слоеве около врата. Не ставаше дума за деликатност, а за ясно заявяване на принадлежност към сцената.

90-те години и разклоняването към подстилове

През 90-те готиката престана да бъде еднородна. Сцената се разрасна и се раздели на ясно различни направления, които се различаваха не само по музика, но и по кройка и избор на дрехи. Кибер готиката въведе синтетични материали, отразяващи елементи и индустриални аксесоари. Романтичната готика тръгна в съвсем различна посока, към дантели, корсети, дълги поли и препратки към викторианската естетика.

Именно тогава корсетът се превърна в един от разпознаваемите елементи на готическото облекло, но се носеше по много различни начини, като горна част на визията или като акцент върху талията под сако. Разнообразието тогава беше нещо естествено, не проблем за решаване.

Разделението на подстилове имаше и практически последици за пазаруването и избора на дрехи. Някой, увлечен по кибер готиката, търсеше панталони с много ципове, материали като PVC или найлон, платформи в индустриален стил и аксесоари в нюанси на неоново зелено или лилаво. Някой от другата страна на сцената комплектуваше гардероба си с кадифени корсети, поли от тюл, дантелени ръкавици и брошки с камъни в наситени, тъмни цветове. Тези две направления се различаваха почти по всичко, от текстурата на тъканите до силуета, който създаваха. Именно това разнообразие направи готиката от 90-те толкова богата визуално и много от тези елементи се завръщат днес в нови комбинации.

Краят на века и влиянието на интернет върху това как изглежда готиката днес

Интернет промени всичко. Форуми, блогове и първите платформи за музика позволиха на хора от малки градове да открият субкултурата, до която преди нямаха достъп. Самата забелязах, че много хора, които днес носят готически дрехи, никога не са ходили на концерт или в клуб, свързан със сцената, и в това няма нищо лошо.

Днес границите между подстиловете са плавни. Някой комбинира романтични елементи с военни, друг смесва готика с cottagecore или с dark academia. Дрехите са по-достъпни от всякога, а вдъхновенията обикалят целия свят за секунди. Това прави готиката постоянно променяща се, без да губи корените си, а историята на готическата мода от Batcave до наши дни показва колко дълъг път е изминала тя.

Достъпността обаче носи и предизвикателства. Когато можеш да поръчаш готическа рокля от всяка точка на света, възниква въпросът за качеството на материалите и реалните размери. Размерите в нишовите магазини понякога са нестандартни, особено при корсети и стегнати поли, където разлика от два сантиметра в талията прави голяма разлика в комфорта. Винаги си струва да проверяваш таблицата с размери на конкретния производител, а не да разчиташ на общото означение S, M или L. Интернет даде и достъп до общности, които споделят такава практична информация, ревюта на конкретни магазини и снимки на дрехи върху различни фигури. Това е нещо, което поколението от 80-те и 90-те просто не е имало.

Какво всъщност определя готическата субкултурна идентичност?

Готическата идентичност не е списък от задължителни елементи в облеклото, които трябва да се отбелязват един по един. По-скоро е начинът, по който конкретна естетика, музика и отношение към света се събират в нещо цялостно за дадения човек, не непременно идентично с това, което носи съседката от същата сцена.

Музиката дълго време беше това, което държеше субкултурата заедно. Пост-пънк, дарквейв, дет рок, готик метъл, а по-късно и други жанрове създаваха общ знаменател за хора, които освен звученето търсеха и определен начин на съществуване. Дрехите и визията бяха естествено продължение на това, а не отправна точка.

На практика това означава, че двама души, определящи се като готи, могат да изглеждат съвсем различно. Единият носи викториански дантели и корсети, другият залага на минималистично черно с индустриални елементи, груби материи и тежки обувки. И двамата могат да слушат едни и същи плочи и да се чувстват част от едната общност.

Струва си да се помни и че стилът се променя заедно с човека. Някой, който години наред е носил сложни многопластови стилизации, с времето може да премине към по-прости комбинации, например черен панталон с прав крачол, кожено яке и един изразителен акцент под формата на широка нитована гривна. Това не означава, че се отдалечава от субкултурата. Означава само, че отношението му към дрехите се развива заедно с живота, работата и ежедневните нужди.

Забелязах, че за много хора ключовото е именно усещането за принадлежност към конкретна сцена, а не само визията. Затова някой, който тепърва се интересува от този стил и все още няма изградена стилизация, може да бъде част от субкултурата също толкова автентично, колкото някой, който ходи на концерти от години. Субкултурната идентичност се изгражда чрез интереси, връзки и избори, а не чрез това дали имаш достатъчно сребро на пръстите си или познаваш символиката на анкха в готиката.

Готиката субкултура ли е все още, или вече е нещо друго?

Границите между субкултурата и по-широкото културно течение се размиват от години. Готиката премина през етап, в който беше тясно свързана с конкретни места, хора и музика. Днес трудно може да се побере в една дефиниция, а произходът на името готика сам по себе си е история, пълна с неочаквани обрати.

Част от сцената продължава да функционира като класическа субкултура, с фестивали, клубове, зини и усещане за общност, изградено върху музика и ценности, а не само върху външния вид. Wave-Gotik-Treffen в Лайпциг всяка година привлича десетки хиляди хора, за които готиката е нещо много повече от начин на обличане. На такива събития се вижда ясно, че разговорите се въртят около конкретни групи, издания и независими дизайнери, а не само около това кой има по-сложна стилизация.

В същото време готическата естетика навлиза в мейнстрийма, появява се в колекциите на големи марки и на корицата на списания. Това не е задължително лош знак. Забелязах, че за много хора именно контактът с по-достъпна версия на стила е бил входната точка към по-задълбочен интерес към сцената и музиката. Някой купува черна дантелена блуза от верижен магазин, започва да търси подобни неща, попада на независими марки, а после на плейлисти и форуми. Така често се случва.

Струва си да се отбележи и че готиката никога не е била монолит. Още през осемдесетте години едновременно съществуваха хора, съсредоточени единствено върху музиката, и такива, които се интересуваха преди всичко от облеклото, литературата или изкуството. Това разнообразие не отслабваше сцената, а по-скоро й позволяваше да привлича хора от много различни среди.

Може да се каже, че готиката функционира днес на няколко нива едновременно. За едни това е активна принадлежност към сцената, за други начин на обличане, а за трети свободна inspirация, от която черпят избирателно. Нито един от тези начини не е по-малко ценен от останалите. Готическата субкултура се оказа достатъчно гъвкава, за да оцелее няколко десетилетия без да се разпадне, което само по себе си говори много за нейната сила.

Готическата субкултура: откъде идва и защо продължава да съществува

Готикът започва от музиката и конкретни места, но бързо израства отвъд тези рамки. Това, което започва в британски клубове, се превръща в нещо глобално, разнообразно и все още живо. Не е моментна тенденция, нито затворена глава от историята на културата.

Ако тази естетика те интересува не само като история, но и като нещо, което искаш да носиш всеки ден, разгледай магазин Gotyka и провери наличните колекции дрехи и бижута в различни подстила.